Президент Байдън, защо подкрепяте геноцида в Газа?

Уважаеми президент Байдън,

Пиша ви за повторно. За първи път ви писах на 4 ноември, откакто 47 членове на моята общественост, в това число 36 от личното ми семейство, бяха убити при едно нахлуване от израелските окупационни сили (IOF). Клането се случи в бежанския лагер Хан Юнис, ситуиран в южния регион на линията Газа, където хората трябваше да бъдат в сигурност, както твърди вашият съдружник Израел.

Не съм сигурен дали първото ми писмо е достигнало до вас или вашият медиен екип ви е уведомил за наличието му. Така или другояче не сте трансформирали позицията си. Вашата недвусмислена поддръжка за Израел, в това число посредством огромни прехвърляния на оръжия, значи, че от този момент с ваша помощ са осъществени още доста такива кланета.

Откакто написах това писмо, изгубих още 220 членове на личното си семейство.

Само преди месец, на 31 януари, братовчедът на татко ми, Халед Амар, на 40 години, който беше разселен в Хан Юнис, беше погубен дружно с цялото си семейство, когато мястото, в което бяха отседнали, беше обстрелвано от израелски танк. Съпругата на Халед, Мадждолин, 38, техните четири дъщери, Малак, 17, Сара, 16, Ая, 9 и Рафиф, 7, и двамата им сина, Осама, 14 и Анас, 2, всички починаха при нападението.

Сред жертвите бяха и братът с увреждания на Халед, Мохамед, на 42 години, и майка им Фатия, на 60 години. Телата им останаха непогребани повече от седмица. Оцелелият брат на Халед, Билал, на 35 години, насочи многократни позвънявания за помощ до Палестинското сдружение на Червения кръст, само че те не можаха да изпратят избавителен екип, който да търси оживели, защото IOF не им даде позволение.

Majdoleen и двете й дребни дъщери, Rafeef и Aya, пристигнаха да ме видят предишното лято, когато посетих Газа. Все още си припомням по какъв начин Рафиф се опитваше да кара колелото на най-малката ми племенница Раша. Все още ги помня по какъв начин тичаха по улицата, ядяха бонбоните, които бяха купили от магазина на братовчед ми Асад. Смехът им към момента отеква в ушите ми.

Но през днешния ден, господин президент, няма Ая, няма Рафиф, няма Асад, който също беше погубен от IOF дружно със брачната половинка, децата, майка му, двете сестри, снахата и техните деца. Няма пътища, няма домове, няма магазини, няма смях. Само ехтене на опустошаване и оглушителна тишина на загуба.

Днес жилищният регион на бежанския лагер Кан Юнис, в който израснах, е трансфорат в отломки. Десетки хиляди бежанци, в това число всички оживели членове на моето огромно семейство, в този момент са разселени в ал Маваси и Рафа. Те живеят на палатки. Те не се оправят добре, господин президент.

Не съм ги чувал от известно време, защото Израел прекъсна връзката. На 10 февруари моят племенник, Азис, на 23 години, измина три километра пешком, макар заплахата, с цел да стигне до края на Рафа, с цел да употребява интернет. Той ми сподели, че гибелта е минавала около тях доста пъти, само че към този момент ги е пощадила. Те са гладни, жадни и им е студено.

Няма ток, няма канализация, няма медикаменти, няма връзки или каквито и да е услуги, налични за тях, макар решението на Международния съд, че Израел би трябвало да обезпечи доставката на помощ за Газа.

Ако хората оцелеят след израелските бомби, те може да не оцелеят след раните, получени при израелската бомбардировка и детонацията на заразни и незаразни заболявания. Здравната система се срина под израелската офанзива.

През февруари IOF обсадиха болница Nasser в Хан Юнис, втората по величина в Ивицата Газа. Имаше 300 медицински личен състав, хванати в капан в болничното заведение, дружно с 450 пациенти и към 10 000 вътрешно разселени лица, търсещи леговище в болничното заведение или наоколо до нея.

В продължение на дни IOF не разреши на избавителен екип от Световната здравна организация (СЗО) да изтегля пациенти и личен състав или да достави по този начин нужната храна, медицински консумативи и гориво. През цялото това време медицинският личен състав показва забележителна храброст и безрезервност към своите пациенти, пробвайки се да ги резервира живи пред лицето на израелските офанзиви. Д-р Амира Ал Асули, която се втурна под израелския обстрел, с цел да помогне на един от ранените в двора на болничното заведение, е един ослепителен образец.

Безброй хора, потърсили заслон в болничните пространства, бяха убити или ранени; някои от тези убийства са записани на камера.

На 13 февруари IOF изпрати млад мъж на име Джамал Абу Ал Ола, който израелските бойци бяха задържали и изтезавали, в болничното заведение, с цел да каже на приютилите се там палестинци да изоставен. Облечен в бяло ЛПС облекло и със завързани ръце, той съобщи известието и по-късно – съгласно инструкциите – се насочи към портата на болничното заведение, само че беше убит. Екзекуцията му беше документирана от публицист в болничното заведение и пусната на обществеността.

Ще разпоредите ли следствие, господин президент? Ще поискате ли виновните за убийството на Джамал и доста други в болничното заведение Насър да бъдат осъдени или още веднъж ще приемете версията на IOF за събитията?

На 15 февруари IOF нахлуха в болничното заведение, като изгониха хиляди хора измежду тежки бомбардировки и принудително изчезнаха стотици – минимум 70 от тях медицински служащи. Това продължава модел, стартират в град Газа. Когато IOF атакува болница Al Shifa, тя задържа част от нейния личен състав, измежду тях доктор Мохамед Абу Салмия, шеф на болничното заведение, който остава в израелския затвор. Оправданието тогава, както и в този момент, е, че са търсили команден център на Хамас – фалшив роман, който вие, господин президент, прегърнахте с подготвеност.

По време на нападението на болница „ Насър “ прекъсването на електричеството и кислорода докара до гибелта на минимум осем пациенти. Когато екип на СЗО най-сетне получи позволение да влезе в болничното заведение, нейните чиновници я описаха като „ място на гибелта “. След евакуацията на стотици пациенти към 25 медицински чиновници останаха да се грижат за останалите 120 пациенти в болничното заведение без обезпечено доставяне с храна, вода или медикаменти.

Сред постоянните пациенти на Nasser Hospital беше моят родственик, Inshirah, който страдаше от бъбречна непълнота и се нуждаеше от диализа всяка седмица. Тя живееше в региона на Ал Карара, източно от Хан Юнис.

Когато IOF бомбардираха региона й, тя се реалокира в лагер за разселени хора. Когато IOF нападна лагера, тя се реалокира в Хай ал Амал. Когато последният беше бомбардиран, децата й взеха решение да я реалокират наоколо до болница Насър.

С утежняването на изискванията в болничното заведение честотата на нейните диализни сесии беше понижена до един път на всеки 2 седмици и по-късно до един път на всеки 3 седмици, причинявайки й доста страдалчество. Когато IOF обсадиха болничното заведение, Inshirah беше заставен да напусне. Тогава загубихме връзка с нея и децата й. Не знаем дали е оживяла.

По-голямата част от хронично болните хора като Иншира нямат достъп до подобаващи здравни грижи след систематичното заличаване от Израел на здравната система на Газа. Това е смъртна присъда за тях. Унищожаването на система за опазване на здравето е военно закононарушение, знаете ли това, господин президент?

Г-н президент, 2,3 милиона души в Газа живеят в концентрационен лагер. Те са гладувани и убивани безмилостно. Те са бомбардирани в домовете си, по улиците, до момента в който събират вода, до момента в който спят в палатките си, до момента в който получават помощ и даже до момента в който готвят. В Газа хората ми споделят, че пиенето на вода коства кръв, един самун е потънал в кръв, а преместването от място на място значи кървене.

Дори актът на търсене на храна, с цел да нахраните децата си, може да ви убие – както се случи с доста родители на 28 февруари. Около 112 палестинци бяха убити от IOF, до момента в който се опитваха да получат брашно, с цел да нахранят себе си и фамилиите си.

Смъртта им е мъчително действителна. Както и гибелта на дребни бебета като Анас, деца като Ая, майки като Мадждолин и възрастни хора като Фатия. Има измежду повече от 30 000, които са записани в формалния брой на смъртните случаи; още доста хиляди са починали, само че са записани като „ изчезнали “.

Около 13 000 от убитите са деца. Сега мнозина умират от апетит. Израел убива по 6 деца на час. Всяко от тези деца имаше име, история и фантазия, която в никакъв случай няма да бъде изпълнена. Нима децата на Газа не заслужават живот, господин президент?

Палестинците са измежду най-образованите народи в целия Близък изток. Те са доста любопитен народ. Най-горещият им въпрос през днешния ден е „ за какво “? Защо палестинският народ би трябвало да търпи геноцид от ръцете на вашия съдружник, осъществен с вашите оръжия и пари, до момента в който вие отказвате да наградите за преустановяване на огъня? Можете ли да ни кажете за какво, господин президент?

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.